Изискванията на царевицата към климатичните условия е наложило разделението на хибридите в отделни групи. Първата йерархична подредба на хибридите според продължителността на вегетационния им период е направена през 50-те години на ХХ век в САЩ. За да премине успешно през всички етапи на развитие, царевичното растение се нуждае от натрупване на температурна сума за даден период от време, наречен температурна сума за достигане на физиологична зрялост (GDD). Тя се изчислява по следната формула

 

ΣTBA = Σ(Tef – Tb)

 

където:

 

● ΣTBA = количество на биолигично активна

температура отбелязана по време на вегетацията

(постоянна температура или GDD – growing

degrees days);

● Tеf = ефективната температура, изразена като

среднодневна температура, изчислена като

средна величина на дните между сеитбата и

физиологичното узряване, измерена в 1, 7, 13 и 19

ч. (Tеf=tmin + tmax)/4;

 

Относителната зрялост (RM) представлява броя на дните с температури над биологичния праг при изгрев слънце (когато минимум 50% от растенията са видими над земната повърхност), до физиологична зрялост (достигане на фаза „черна точка” при всички зърна по кочана). До тази фаза се достига обикновено около 60 дни след изсвиляване и влагата на зърното е 28-35 %. Класификацията RM е относителна:

 

100 RM ≠ 100 Календарни дни

 

За да има по-голяма точност при изчисляването на броя на дните от засяване до жътва, трябва да имаме предвид следните фактори при отглеждането на царевицата:

 

● Влага при засяване – ако няма достатъчно влага в почвата, това води до увеличаване на периода на поникване.

● Температура – температури по-ниски от биологичния праг на развитие, водят до удължаване на периода на поникване.

● По-дълбока сеитба.

● Образуване на почвена кора.

● Климатичните условия през годината и температурната сума до физиологична зрялост.

● Завишени торови норми с азот могат да удължат вегетационния период.

● Напояването може да доведе до увеличаване на вегетационния период.

 

След достигане на физиологична зрялост, царевицата започва процес на влагоотдаване, средно с около 0.5% - 0.7% на ден. Метеорологичните условия влияят значително на скороста на отдаване на влагата (температура, влажност на въздуха, валежи и др.).